GTranslate

bgenfrdeitptrues

Пулсари

Пулсарите се раждат при избухването на свръхнова. През 1920 г. астрономът Томас Голд предположил, че пулсарите са неутронни звезди. Той показал, че неутронната звезда е достатъчно малка и плътна и може да се върти около оста си с период 4 секунди или по-малък.


 


Освен това неутронната звезда трябва да има магнитно поле като това на обикновена звезда, но то трябва да е толкова плътно и концентрирано, колкото и веществото в нея. По тази причина магнитното й поле е невероятно по-интензивно от полетата на обикновените звезди. При въртенето около оста си неутронната звезда изхвърля електрони, които се улавят от магнитното поле и могат да избягат само през магнитните полюси в двете срещуположни страни на звездата. Магнитните полюси могат и да не съвпадат с оста на истинското въртене, както е при Земята. Всеки магнитен полюс прави един оборот около оста на въртене за броени секунди или за част от секундата и разпръсква електрони в пространството, подобно на въртящите се водни пръскачки. След като се изхвърлят, електроните изкривяват траекториите си под действието на магнитното и гравитационното поле на неутронната звезда. Губейки енергия, не всички електрони могат да избягат, но тази загубена енергия се излъчва под формата на микровълново лъчение. 
По този начин всяка неутронна звезда изстрелва две струи микровълново лъчение от двата срещуположни полюса на миниатюрното си кълбо. Голд твърди, че ако теорията му е вярна, то през полюсите на неутронната звезда ще изтича енергия и скоростта на въртене трябва да намалява. Което означава, че колкото по-бърз е един пулсар, толкова по-млад е той, толкова по-бързо ще губи енергия и ще забавя въртенето си. 
В резултат на изследването на забавянето на импулсите днес астрономите вече със сигурност знаят, че пулсарите са неутронни звезди. Понякога пулсарът може да ускори внезапно своя период, като увеличението е много малко, но след това тенденцията към забавяне продължава. Такова забавяне е открито през февруари 1969 г. в пулсарVela X-1 в Корабни платна. Тази промяна е наречена глич, от немскоевропейската дума, означаваща приплъзване. Всъщност това е звездотресение – преразпределение на масите в неутронната звезда, скъсяващо диаметъра й с около сантиметър. 
Неутронната звезда проблясва и във видимите диапазони на спектъра. Неутронната звезда в Ракообразната

мъглявина е първият открит оптичен пулсар – първата видима неутронна звезда

 

 

При наблюдения на пулсари от обсерваторията Jordel Bank в Англия са записани звуци които издават те при въртенето си.

 

Пулсар 1

 

                         

 

Пулсар 2

                           

Пулсар 3

                              

 

Снимки от телескопи на пулсари :

 

 

 

 

 

 

 

Вход

Календар

Май 2021
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Designed by plustheme.com